Travel

Красотата на България – Родопите (част 2)

Време е да продължа разказа си за прекараните пет дни в този рай наречен Родопи. След като прекарахме първите два дни в село Ягодина продължихме пътуването си към пещерата Дяволското гърло.

Посещавам пещерата за втори път и историята за нея всеки път ме кара да настръхвам. Няма да ви я споделям, за да можете да я чуете, когато се озовете на това магично място. Пещерата не е изобщо дълга, но е изключително впечатляваща. Всъщност в голямата зала може да се побере храм-паметникът Александър Невски, не че някой го е проверил, но съм склонна да повярвам. Водата, която пада от толкова високо и тайнствено изчезва правят това място наистина невероятно, а изходът на пещерата са 288 много стръмни стълби, които наистина трябва да изкачите…част от преживяването да бъдеш в Дяволското гърло.

След като излязохме от пещерата решихме да се спуснем с тролея, който се намира точно до нея. За мен беше нещо ново и определено доста забавно и малко екстремно преживяване.

Разходката продължи още по-екстремно като с джип с качихме до Вълчи камък. Качването до него е по-дълго и екстремно от това до Орловото око. Но пък гледките, които се разкриват изкачвайки се все по-високо се помнят цял живот. Това, което спира дъха е моментът, в който се качите на специално направената площадка на върха и пред вас се разкрие величествената красота на България.

Наблизо се намира Широка Лъка. Градче, което те пренася в миналото и все едно там някъде дълбоко в Родопите времето е спряло. Заради националното училище за фолклорни изкуства има доста младежи, което пък прави градчето още по-живо. Наистина се пренесохме в миналото и усетихме колко по-спокоен, приятен и изпълнен с традиции е бил животът преди.

По залез слънце се отправихме към язовир Въча, където всъщност и пренощувахме. Язовир Въча е най-невероятната красота, която съм виждала до момента в България. Това място всеки път спира дъха ми! Ако дори не сте минавали покрай него моля ви задължително е да го направите. Гледката към язовира по залез слънце и при синьо, безоблачно небе е просто страхотна. Оставихме колите си на брега и от там с лодка стигнахме до вила Дива. Вилата се намира на брега на язовира и е най-спокойното място, в което съм отсядала до момента.

Вилата всъщност има две сгради и може да побере наистина много хора. Аз прекарах първия си час излежавайки се на един хамак заобиколена от дървета, гледайки язовира и чувайки само и единствено песента на птичките. Точно преди да се стъмни се разходихме по брега на язовира, който само в момента беше бряг, когато язовирът все още не е достигал своя обем. Още по-прекрасно пък е да изпиеш кафето си седнала на брега и да се любуваш на заобикалящата те вода и красива природа.

Не ми се тръгваше от това място, но трябваше да се отправим към Девин, за да видим Самодивското пръскало. На десет минути от Девин се намира пътеката към водопада, тя е доста приятна и не много трудна за преход. Но това, което ви очаква накрая наистина си заслужава…водопадът е висок 50 м и водата пада почти директно. Отново нещо задължително, което трябва да бъде видяно.

След Девин се насочихме към Смолян и по-конкретно към село Смилян, където всъщност и спахме. Там отседнахме в къщи за гости Мартина, ако решите да се насладите на красотата и спокойствието на този регион, то село Смилян е идеално за целта.  А в тези къщички бих останала завинаги! Невероятно автентично направени и носещи усещане за българското с типични елементи от региона. Прекрасни за престои с компания, защото към тях има огромна механа изцяло за ползване от гостите и в същото време са мястото за едно уединено романтично бягство. Много скоро ще се отдадем именно на такова романтично бягство така, че очаквайте още снимки и видео от тези вече любими къщи сгушени в село Смилян.

Вие сами можете да се убедите в това…

На следващия ден закусихме заобиколени от уюта и красотата на това място и се отправихме към село Кошница и крепостта Калето.

Не знам дали вече бях изморена или наистина изкачването по еко пътека към крепостта е тежко, но мога да ви кажа, че всяка крачка и тук си заслужаваше. И въпреки всичко е трудно да опиша след пет дни прекарани в Родопите и толкова много красота как се почуствах на това място. Няма омръзване да се удивляваш на всяко невероятно място из България. Гледката от крепостта е зашеметяваща!

И така последното нещо, което посетихме преди да поемем обратно към София беше пещера Ухловица. Стигането до нея е малко изморително предвид над 200-те стълби, които се изкачват и 15-20 минути ходене по черен и малко стръмен път. Пещерата не прилича на никоя от посетените тези дни, а аз смятах, че няма как пещерите да бъдат толкова различни. Тя е доста по-дълга от Дяволското гърло и определено преходът през нея отнема повече време.

За финал на този разказ, който се оказа дори в две части мога само да кажа опознайте родината си, не за да я обикнете, а за да се влюбите още по-лудо в нея!

Ще се радвам, ако видеата от нашето пътуване са ви харесали да се абонирате за канала и да ги споделите!

Leave a Reply