Travel

Красотата на България – Родопите (част 1)

Познаваме ли България? България, която е като късче от рая, тази която удивлява мнозина, възпявана и вдъхновяваща хиляди поети. Когато слушаме новините или се борим със забързаното ежедневие в големия град, тогава можем само да упрекваме и да не оценяваме това, което имаме.

Пишейки тези редове просто искам да споделя с вас това, в което се влюбвам всеки път, в който съм в различна точка на България. Да обикаляш света е нещо прекрасно и обожавам да го правя, но да живееш в България и да бъдеш чужденец в нея за мен е тъжно.

Краят на април месец предприехме едно невероятно пътуване из дебрите на Родопите. Прекарахме пет дни на различни места и изживяхме тотално различни емоции, както и опитахме много нови неща.

Началото на пътуването поставихме с едно вълшебно място буквално скрито в Родопите. Място, което открих миналата година съвсем случайно, но остана завинаги в сърцето ми. А именно село Ягодина и хотелът, в който отседнахме – „Мурсал”. Още тук е моментът да ви кажа, че това е едно от местата и преживяванията, на които трябва да отделите време. Хотелът е на един-два километра от селото. Около него няма нищо, заобиколен от всички страни с природа, гора, дървета и всичко, което чуваш е песента на птичките. Персоналът е наистина прекрасен, ако мога така да го нарека, защото хората те карат да се чувстваш вкъщи още от първи думи. Уют, спокойствие, красота и отдих. Уви не бих могла с думи да опиша това място и колко прекрасно се чувствам там. Питате се какво можете да правите там?

В хотела има малък спа център, но пък много приятен. Външното джакузи с дърва е просто едно несравнимо удоволствие и идеална възможност да си отпочинете и да се презаредите. Заедно с чаша мурсалки чай на обяд или чаша червено вино късно вечер в комбинация с гледка към красивите Родопи.

Тук е моментът да добавя и нашите впечатления за храната. Без да преувеличавам това е едно от местата с най-добра кухня. Като цяло в Родопите няма как да попаднеш на лоша храна, хората имат всичко в градините си, готвят с много любов  и поднасят всичко с още повече любов. Това, което задължително трябва да опитате са пататника, шоколадовото суфле, чайовете и на закуска изберете облачета хаха т.е мекици.

След това малко отклонение е време за нови изживявания и места. Към хотела се предлага и конна езда, ако вече сте го правили ви гарантирам, че също ще бъде като ново изживяване, защото природата, сред която ще се разходите  е наистина магично. А ако ви е за първи път е точното място, на което да го направите, защото хората са много мили и се чувствате в сигурни ръце и определено ще се насладите на Родопи по по-различен начин.

Две наистина страхотни забележителности се намират точно до селото. Едната от тях е „Орловото око”. Която се намира над хотела и когато сте горе можете да се убедите в това. До него има пътека, както и път, по който обаче качването е само с джипове. И двете ми качвания до Орловото око бяха с джип. Това определено е по-екстремния метод за придвижване към него, но пък и поне за мен по-приятен и с доза адреналин. От върха се разкрива невероятна гледка и спираща дъха красота.

Малко преди селото пък се намира „Ягодинската пещера”, в нея има влизания на всеки кръгъл час и това е единственото нещо, с което трябва да се съобразите. Пещерата е известна най-вече със залата за венчаване. И поне за мен е от задължителните пещери, които трябва да се посетят.

Прекараните два дни в това райско кътче бяха един незабравим за мен момент. И определено смятам да превърна в традиция посещението му поне веднъж годишно!

За останалите три дни в Родопите ще разкажа много скоро…

Leave a Reply