Йордания - място като никое друго

Годината започна със страхотно пътуване до една различна дестинация или поне за мен бе такава. Йордания е страна, която за жалост граничи с не до там мирни съседи, и дори да си призная точно затова и не бях се замисляла да пътуваме до там, въпреки красивите гледки, които виждах из Инстаграм. 

Първа вечер в Акаба

Дани обаче много искаше да посетим Петра и пустинята Wadi Rum. А след като и аз рагледах и научих повече за страната и по-специално за тези две локации определено и аз нямах търпение да отидем.

Билетите, които взехме още в края на миналата година излязоха доста изгодно (230 лв.), пътувахме с Ryanair. Полетът ни беше вечерен кацнахме около 20:30 часа на летището в Акаба. От там взехме такси до хотела, в който бяхме отседнали. Той беше на около 15 минути от летището. Oще с качването в таксито започнах да се оглеждам навсякъде, тъй като всички сгради, хора, изобщо всичко беше толкова различно, определено си беше културен шок. Шофирането на таксиметровия шофьор и като цяло за шофирането и движението по пътищата мога да кажа, че за мен беше една голяма лудница, всички си използват клаксoна за всичко, което правят, не се спазват ограничения, не се спира на пешеходци, изобщо решението ни да си наемем шофьор, а не да бъдем с кола под наем в този момент, ми се стори най-доброто нещо. 

Хотелът, в който се настанихме не беше нищо особено, все пак ни трябваше само да преспим и рано сутринта да тръгнем. Знам, че е много трудно да се намери хубаво място за хранене, когато си на ново място и често trip advisor и google не са най-надеждните. Точно затова в хотела ни препоръчаха да вечеряме в Khubza & Seneya, храната и обслужването бяха невероятни, толкова вкусни, ароматни и отлично приготевни ястия, че през цялото пътуване си говорихме за невероятната храна, която опитахме.

На път към Петра

И така в 7:00 часа сутринта на следващия ден шофьорът, който бяхме резервирали още в България ни взе, за да отидем към Петра. Пътуването обаче беше по-дълго от предвиденото, тъй като минахме по по-дългия път от двата възможни, защото вярвате или не, уцелихме истинска зима. Очаквахме да бъде по-студено по време на престоя ни особено в района на Петра, но сняг в пустинята и температури под нулата си бяха изненада. Тук обаче искам да вмъкна, че силно препоръчвам нашия шофьор с две ръце, толкова мил, отзивчив, точен и спокоен човек, който на фона на казаното по-горе шофираше много внимателно и прецизно. Да се върна на студеното време и на това, че пристигнахме около 11:00 часа и в 11:30 влязохме в Петра. Това е късно, особено, ако като нас имате само ден там. Има много за обикаляне и разглеждане, имайте го предвид. Билетът за Петра е 50 динари. Екипирахме се с якета и топли дрехи и започнахме преходът, който от началото до крайната точка Ad-Deir е 6 км. в едната посока. Но има толкова много места, на който няма как да не спреш или пътечки, които водят до по-високи точки, които те отклоняват от пътя и те забавят, така че 6-те км. стават много повече.

Петра

Разбира се, най-сниманата забележителност в Петра е the Treasury и всъщност много хора смятат, че това е всичко по-интересно и дори крайната точка, но напротив има много по-голяма и впечатляваща “сграда” в края на Петра. Определено Treasury е невероятна, в пъти по-голяма е от това, което виждате на снимките, магично място, спиращо дъха. Препоръчвам и да се качите на някоя от двете скали, които са срещу него за гледка от високо, заслужава си определено, малко е стръмно, но не е трудно изкачване.

След това продължихме към една пътека, която се намира малко след Treasury, тя води до една от най-високите точки в Петра и се разкрива прекрасна гледка от върха. Тук преходът е по-труден и скалите, по които се изкачвате са доста стръмни на места, освен това самият камък е доста хлъзгав, затова трябва да се внимава. Нещо, което аз не знаех преди да отидем е, че в Петра живеят хора, изкачвайки се по тези пътеки ние буквално минавахме през домовете на хората, някой живееха в скалите, където имаше малки пещери или имаха ръчно направени навеси/палатки, където седяха, кладяха огън и пиеха чай. И в този момент ти минаваш буквално до тях. Това доста ме изуми, нашият шофьор ни сподели, че правителството преди години е намерило жилища за тези хора и им предложило да се махнат от там, но голяма част са предпочели да останат. И така стигайки до върха бяхме доста изморени и седнахме да се насладим на страхотната гледка. По време на изкачването също обръщайки се назад можеш да се смаеш от страхотната гледка.

Слизането надолу беше по-лесно, но пък леко ръмеше и това направи камъка още хлъзгав.

От тук нататък има още няколко забележителности сходни по визия на Treasury, само преминахме около една от тях, която беше доста по-далеч от основния път, но и сама по себе си беше доста по впечатляваща отстрани, отколкото да си при нея. Разбира се искаше ми да се стигнем и до нея и до всички останали, но времето напредваше, а до самия край имаше доста път. Основният път, по който се движехме е равен и изобщо не се натоварваш да вървиш по него, но в един момент по пътя към крайната точка, започва изкачване и ако кажа, че за мен беше доста тежко ще бъде меко казано. Особено като добавя, че и времето вървеше срещу нас с този дъжд и все по-ниски температури. Но с Дани взаимно се подкрепяхме и бяхме силно амбицирани да стигнем до края, за да видим и последната и най-невероятна част от Петра. По пътя нагоре, отново заради времето, а и заради това, че беше към края на деня, на места нямаше никакви други хора, освен такива, които живеят там. Силно нахъсани, малко мокри и много изморени стигнахме до Ad-Deir. Нещо наистина гигантско, много впечатляващо и, може би защото почти нямаше други хора, го усетих и много грабващо и самата енергия на мястото беше по-специална. Уви обаче не се задържахме повече от 20 минути там, тъй като дъждът ставаше по-силен, а времето бе напреднало. Постарахме се да бъдем максимално бързи по обратния път, въпреки това отново спирахме тук-там за по един поглед. Просто мястото е уникално, нещо, което никъде другаде в света не можеш да видиш. 

След този ден всичко, от което имахме нужда беше топла стая, топъл душ и храна. Първите две се оказаха малко по-трудни, тъй като имахме проблем с отоплението в стая, но сравнително бързо реагираха от хотела. Бяхме отседнали в Petra Palace, приятен хотел и по-скъп от този в Акаба. По наши наблюдения в Петра всичко е на по-високи цени, за сравнение в Акаба вечеряхме за около 13 динари, а в Петра за 22 динари, в Акаба храната беше по-вкусна и самите ястия спадаха повече към специалитети, за разлика от ресторанта в Петра. Сигурна съм, че има и по-хубави ресторанти, но тъй като бяхме в зимния сезон, едва 3-4 ресторанта работеха в и без това малкото градче.

Хапнахме вкусно, стоплихме се и страшно изморени, заспахме много бързо.

Пустинята Wadi Rum

На следващия ден закусихме в хотела (закуската беше включена в цената на стаята), след което шофьорът ни взе, за да ни закара към пустинята Wadi Rum. Както наближавахме пустинята, така и температурите от 1-2 градуса бяха вече 16-18. Там където ни остави шофьорът, ни взе друг шофьор с пикап, който ни закара в кемпа, който бяхме резервирали. Това бе първата пустиня, която виждам и наистина много се вълнувах и се наслаждавах на целия път до кемпа. Подобни на нашия кемп има пръснати из цялата пустиня, има над 100. Както можете да видите от снимките има два типа помещения за настаняване тези, които приличат на палатка и тези, които са като купол. Поне в нашия кемп, но предполагам, че и в другите е така, разликата е, че тези приличащи на купол са по-луксозни и респективно доста по-скъпи от другите. 

След като се настанихме в помещението, където щяхме да спим, се качихме обратно в пикапа и нашата сафари разходка из пустинята започна. Тя продължи до залез слънце. Шофьорът ни развеждаше из различни и красиви скални образования, беше страхотно, че пустинята изобилства от скали и не е само пясък. В снимки ще видите много от местата, на които се спряхме и невероятната локация, на която бяхме точно по залез слънце. Също така и за първи път бях толкова близо, докоснах камила, толкова мили и прекрасни създания.

И тук ми се иска да споделя нещо, което е и малка молба към всички вас, които ще посетите Йордания или други страни, които животни се използват за атракция и транспорт на туристи. Точно тези камили, които стояха до пътя и бяха на свобода, явно хората се грижат за тях, тъй като шофьорът знаеше много за тях и самите те изглеждаха здрави, определено добре гледани животни. Но случаят с конете, магаретата и камилите в Петра беше нещото, което буквално ми скъса сърцето, нито едно живо същество на този свят не заслужава това, което тези хора правят с животните, на места в Петра просто си затварях очите, за да мина, не можех да ги гледам. Те буквално бяха на предела на силите си. А на туристите изобщо не им пукаше, толкова много хора ги използваха за разходки и транспорт, единственият начин да се спре това е, ако ние хората, които посещаваме тези забележителности просто отказваме да използваме по този начин горките животни. Колкото и тежко да ни беше с Дани по обратния път, студено, дъждовно и какво ли още не, за миг не си помислихме да се качим върху някое от тези животни!

Просто бях длъжна да направя това отклонение, дори един човек да се вслуша в тези мои думи, ще съм истински благодарна.

И така след разкошния залез в пустинята се отправихме към кемпа. Там в централната и най-голяма шатра/палатка ни очакваше и вечерята. За да ви въвлека в страхотната обстановка ви споделям и малко снимки. Всички, които бяхме отседнали в кемпа бяхме там, седяхме на пода, пиехме чай, разговаряхме и се наслаждавахме на огъня. Разбира се, много хора просто бяха вързани за телефоните си и се наслаждаваха на wifi-я. Аз обаче през цялото пътуване използвах телефона си изключително малко, а интернетът ми беше нужен само да информирам родителите ми как сме. И това беше едно страхотно решение от моя страна, някак наистина се насладих много повече на всичко.

Когато дойде време за вечерята всички излязохме навън, тъй като основното ястие беше заровено в пясъка, а под него имаше жар, беше затворено с железен капак, след това покрито с килимче и зарито с пясък. Страхотно бе да наблюдаваме как се случва изваждането на храната от пясъка. Можете да видите и самия съд, в който беше храната, тя се състоеше от пилешко месо, картофи и моркови. А вкусът ѝ не мога да го опиша, толкова беше вкусно, просто беше приготвено съвършено. Разбира се, към него имаше и други вкусотии салати, хумус, питки хляб, ориз и сладки неща за десерт. Освен прекрасната храна и уюта, отношението на мъжете, които се грижеха за кемпа беше невероятно, посрещаха всеки човек като приятел. Страхотни хора, забавни, свободни и истински. След вечерята пуснаха тяхната традиционна музика, танцуваха и ни забавляваха, изкарваха хора, които да танцуват с тях и да ги учат на специфични движения, една невероятна вечер…истинска, неподправена, далеч от всичко модерно и отнемащо от вниманието ни.

А след всичко това, с Дани решихме да прекараме час-два в нощни снимки и разходки около кемпа, все пак не всяка вечер сме в пустинята, а определено беше магично изживяване. Снимките, които направихме ще ви убедят в това.

И така сутринта беше не по-малко прекрасна, закуската не отстъпваше с нищо на вкусната вечеря. Хапнахме по набързо обаче, за да имаме време ей, така да се разходим в пясъка да се насладим на времето и всичко, което ни заобикаля.

Около 10:00 часа шофьорът ни взе и тръгнахме към Акаба, защото към края на деня вече трябваше да летим към България. Денят в Акаба започна с разходка с лодка, която имаше прозрачно дъно и така се насладихме на красивите корали, както и на интересната гледка на потопените под водата самолет и танк. Разходката беше около 2 часа, времето беше страхотно, много слънчево, топло и беше супер приятно да плаваме. След това видяхме останките на замък, който се намира близо до плажната ивица, където ни остави корабчето. Останалата част от деня протече в разходка и хапване. Така по-късно се насочихме към летището и това невероятно пътуване приключи.

Надявам се, че тази статия ще бъде от полза на всички вас, които искате или планирате пътуване до Йордания. Задължителна дестинация е Петра, поне веднъж в живота, човек трябва да се докосне до това уникално място.

Дани също сподели още няколко статии на различни теми свързани с пътуването ни, така че не забравяйте да видите неговия блог! Особено полезна e статията за бюджетa, който ни беше необходим за това пътуване и как бе разпределен.