Този път ще ви споделя за две отделни пътувания до различни краища на България. За мен тези две места трябва задължително да се видят и то не веднъж.
Тази статия ще бъде посветена на едно невероятно красиво и зрелищно място – Седемте рилски езера. В момента, в който ги видях, вече бях повече от убедена, че живеем в късче от рая. Толкова много природна красота, събрана в една малка страна. Знам, че звучи изтъркано, но няма как да не отправя този апел точно в тази публикация. Гордейте се с България и с красотата, до която можете да се докоснете само на ръка разстояние от вас.
Седемте рилски езера не могат да бъдат описани с думи,
но се пак ще се опитам с няколко изречения да ви докосна до тях, а на всички вас, щастливци, които сте вече сте ги посетили да припомня за тази нереална красота.
Най-красивият планински преход в живота ми
Моето вълнение започна още с качването на лифта. Може би звучи смешно, но до този момент не се бях качвала. С лифта стигнахме до хижата и там започна нашият преход. Поехме по пътеката, която минава до самата хижа, т.е обратно на групата от хора, които бяха поели по пътека срещу хижата. Ние предпочетохме да се върнем по нея. Тръгвайки по пътеката, ми се искаше да спираме на всяка крачка. Усещането е все едно си в тотално нов и различен свят. Това величие и красота на природата, които те заобикалят, те кара да видиш света по друг начин. Преходът е дълъг и малко изморителен, но някак не се усеща.
Нашата цел, преминавайки през всичките езера, бе да стигнем до върха, от който се виждат всичките седем. На мен преходът от петото езеро (Бъбрека) до самия връх ми бе най-труден и доста стръмен. Но по пътя виждате и останалите две, така че ако ви мине през ум да се откажете, то те ще ви вдъхнат сили. Самият връх и гледката от там представляват едно от най-магичните преживявания в живота ми. Красота, която исках да запечатам завинаги в съзнанието си.
Ние бяхме там около 17:00 часа, тръгвайки от хижата в 12:00 часа. Но неизбежно направихме много спирания за снимки, което ни забави. Останахме на върха поне час и не ни беше достатъчно. По пътя наобратно също не спряхме да се дивим на тази магична красота, която на фона залязващото слънце беше просто невероятна.